Антибиотици

Всеки човек поне веднъж в живота си е приемал антибиотик, назначен от лекар. За нас това лекарство означава бързо оздравяване и лесно връщане към нормалния ни начин на живот. Но как са се появили антибиотиците?

Всъщност ерата на антибиотиците започва с откриването на пеницилина от Александър Флеминг. В утрото на 28 септември 1928г. докато работи в лабораторията си в мазето на болницата Св. Мария в Лондон, Флеминг забелязва, че в паничката му с бактериална култура има синьо-зелен мухъл. Около него се наблюдава нещо като ореол, в който няма никакви бактерии. Шотландският учен заключава, че мухълът отделя субстанция, която поиска бактериалния растеж. Това се оказва пеницилиновият мухъл, които е познат сега като Penicillium notatum. Първоначално Флеминг смята, че пеницилинът ще бъде полезен дезинфектант, тъй като е мощен при минимална токсичност в сравнение с антисептиците в онези дни.  След по-нататъшни експерименти Флеминг е убеден, че пеницилинът не може да оживее достатъчно дълго в човешкото тяло, за да убие патогенните бактерии и спира да го изучава след 1940г. Шотландският учен отбелязал, че пеницилинът би могъл да намери голямо приложение в медицината. Обаче не бил в състояние да разработи метод за пречистването му и повече от 10 години това чудодейно лечебно средство остава незабелязано.

В края на 1930-те години английските лекари Хауърд Флори и Ернст Борис Чейн попадат на Флеминговата публикация. Те повтарят опита му и достигат до същите резултати. После пречистват пеницилина и го използват върху лабораторни животни. През 1941 г. експериментират и върху болни хора. Опитите им показват недвусмислено, че новото лекарство има изумителен ефект. С подкрепата на английските и американските власти, на сцената излизат фармацевтичните компании и сравнително скоро разработват технология за производството на пеницилина в големи количества. Отначало той се използва само за военни, пострадали при сражения, но през 1944 г. с него се лекуват и цивилни, както във Великобритания, така и в Америка. Когато през 1945 г. войната завършва, пеницилина намира широко приложение в цивилния свят. Въпреки това, пеницилинът остава най-широко употребявания антибиотик. Една от причините за продължаващото му господство е, че действа ефикасно срещу най-различни вредни микроорганизми.

Неправилната му употреба, обаче, може да доведе до резистентност. Затова винаги, когато използваме антибиотици, трябва да се запитаме дали ги прилагаме правилно, за точното заболяване, в правилната концентрация и достатъчно продължително време. 

Автор:
маг. фарм. Виктория Башаранова